Търсене  съкратено: | детайлно:
Абонирай се за
Бюлетин
Cледвай ни във
Facebook
RSS Feed Генератор
Избор на категории за RSS

времето 19.06.19

 
     
 
4.7°   4.9°   4.8°   2.5°
 
Асеновград   Пловдив   Пазарджик   Кърджали
 
начало     Познаваме ли нашия град?     Винарската изба на Чорбаджака
Винарската изба на Чорбаджака
от 29.03.2013 15:34       Автор - Д-р Светозар ТОШЕВ Сподели във Facebook Сподели във Twitter

На асеновградската улица „6 януари” № 41 до шестдесетте години на миналия век извисяваше самобитен силует винарската изба на Аристиди Георгиев Чорбаджаков. Високи каменни стени опасваха отвред големия й двор и придаваха на сградата изглед на малка средновековна твърдина. В ниското на каменните зидове нямаше кепенци или прозорци, само в сянката на северната стена имаше два не особено големи отвора. Наблизо до тях, отвътре беше ракиджийницата и през тези дупки на стената изхвърляха окончателно оползотворените джибри. Най-хубава и представителна беше източната стена. Много метри над уличния калдъръм трикрил прозорец, несръчно иззидан допълнително в стената, донякъде осъвременяваше Чорбаджаковата винарска изба. Слънцето рано-рано заиграваше в неговите стъкла.

Всичко останало връщаше веднага към миналото: висока двукрила дървена порта, предназначена за коли и добитък, веднага след отварянето й разкриваше чара на забравените красоти на застлания с плочи двор, целият обхванат от сянката на почти вековна лозница. По огряваните от слънцето камънаци на двора се редяха ярки светли петна и тъмни сенки, които хвърляха листата на лозницата. Чудна като дантела беше тази приказна смесица на светлини и сенки, която в знойните дни примамваше запотените от летния пек посетители. Ден и нощ бълбукаше студената вода в коритото на чешмата, приспивно долиташе в късните часове на деня нейният ромон. Голяма като селски мегдан площ, покрита с керемиди, приютяваше под своята сушина коневръзите, наровете на постоянните работници, дървата и сухите лозови пръчки, с които се поддържаше денонощно огънят под ракиените казани и в помещенията. Под същия навес, току до портата, прибираха вечер работните коли и кабриолета на стопанина.

Под друг, по-малък навес бяха линовете и бадемите. В средата на двора, между двата навеса, се извисяваше главната двуетажна сграда. На долния й кат в скромния дюкян-кръчма търговци и постоянни посетители опитваха напитките на лозаря, сключваха сделки и прекарваха приятни часове. Пъстър свят се навърташе тук: военни, административни служители, поклонници на Бакхуса, интелигенти, зажаднели за сърдечни приказки.

Под главната постройка започваше винарската изба. Спущаш се по дървена скеля с площадки и стъпала девет метра надолу и оставаш смаян – в три добре оформени ката в бъчви, бъчонки и бурета и огромни дамаджани отлежаваха тежки маврудови и пивки памидови вина и всевъзможни ракии. Ала славата си Чорбаджака и неговата изба дължаха на малагата. Постоянният хлад и равномерната влага пазеха вкуса и качеството на напитките, а приятният им дъх привличаше посетителите, предизвикваше любопитството им. Но в избата се влизаше само с благословията на лозаря.

От онези неотдавнашни времена името на Чорбаджака, вкусът на неговата малага и споменът за старата Станимака са станали синоними. В далечни селища, без икономически или духовни връзки с града, песни се пеят за тях и се разказват легенди. И това не е случайно. Най-често тези песни са неизкоренената мъка на младежи, които дори за кратко са вкусили романтиката на Станимашкия край.
 

Коментари (0 коментара)

 
Въведете кода от картинката
 
 

най-четени

Винарската изба на Чорбаджака Снимка: Станимака - духовно наследство
Още снимки:
1
реклама