Търсене  съкратено: | детайлно:
Абонирай се за
Бюлетин
Cледвай ни във
Facebook
RSS Feed Генератор
Избор на категории за RSS

времето 19.01.19

 
     
 
4.7°   4.9°   4.8°   2.5°
 
Асеновград   Пловдив   Пазарджик   Кърджали
 
начало     Познаваме ли нашия град?     Река Асеница и мостовете й между двете части на Асеновград
Река Асеница и мостовете й между двете части на Асеновград
от 29.03.2011 14:38       Автор - Стоил СТОИЛОВ, Иван ГАЩИЛОВ Сподели във Facebook Сподели във Twitter

Река Асеница и нейните мостове са неразривно свързани с историята и битието на града. Реката носи не само благодат, но и беди на населението. Особено след изсичането на горите. По свидетелството на стария Табакидис целият склон на изток от града – около „Анатемата” и параклиса „Св. Петка” над „Амбелино” – е бил обрасъл с едра широколистна гора, която била изсечена по нареждане на турската власт, за да не се крият там кърджалии и хайдути. Унищожението на горите стига дотам, че когато през 1898 г. става нужда да се поправи мостът при „Чинара”, „за левия му крак” се налага да се купуват дъбови „кушаци” от Новаково, „понеже другаде няма”.

Писмено сведение за причинена пакост от реката намираме от 1893 г. В една заповед се споменават 20 воденици за възстановяване, тъй като се повредени от наводнението. През паметната 1895 г. така наречената „голяма вода” завлича част от града, общинските салхани и всички мостове по реката. В 1900 г. наводнението се повтаря. През 1902 г. поройната стихия събаря изграденото мостче при „Чинара”. „Съветът като взе предвид – четем в един протокол от 1902 г. – огромните пакости, които причинява р. Чай в случай на прииждане и как тя си променява коритото и немилостиво завлича мостове, бентове, къщи, градини, бостани и въобще всичко, каквото й се изпречи... а тая сила може да се впрегне в полезна дейност, за каквато неведнъж са предлагали разни компании, дружества и частни фирми, да им се даде концесия за фабрики и други индустриални заведения, а така също и за произвеждане на електрическа енергия за осветление на Пловдив и Станимака и карането на трамвай между тия два града, то постанови:

Да се помоли почитаемото правителство да разреши на общината да даде концесия водната сила от реката Чай в землището на града, подир което да се изработят и представят на утвърждаващите условия, под които може да бъде дадена тази концесия.”

Голямо катастрофално наводнение сполетява града от 14 до 17 октомври 1904 г. През тези три дни в цялата Станимашка околия и особено над града се изливат силни поройни дъждове. Река Асеница излиза от коритото си и отвлича малките мостове в чертите на града, една голяма част от крайречната улица „Цар Шишман”, както и къщите на Никола Минчев и Влашо Далака. Рухва и цялата укрепителна стена, която опазва от буйните води на реката квартал „Бахча махала”. Както и при предишни такива наводнения, белята дошла от големия манастирски бент, който пречел на естественото течение на реката и изменял нейната посока, за да отива водата към манастирската воденица. Така водата се излива с цялата си сила към крайречните улици „Цар Шишман” и „Винарска”. Гражданите на Станимака искат от кметството и правителството да вземат мерки, да заставят управлението на Бачковския манастир – като стопанин на бента, да направи един голям отвор в него, за да може водата безпрепятствено да изтича при по-големи дъждове. Иначе имало опасност реката да си отвори път през средата на града и да го опустоши. Ново наводнение през 1911 г. причинява щети за няколко милиона лева (бюджетът на градската община през тази година е 320 420 лв.), а стотици хора остават без покрив и без хляб. Тази нова поройна катастрофа проправя пътя на идеята за по-нататъшното залесяване на ридовете около Станимака. За първи път вниманието на града се насочва към тях в края на ХVІІІ век, когато започва усиленото им залесяване.

След 1878 г., когато градът се разраства на изток и север, мостовете над реката придобиват голямо значение. По това време станимакалии разполагат само с каменния мост „Кимера”, „Кокона кюпрюсю” и „Конашката кюприя”. „Кокона кюпрюсю” носи името си оттам, че по него минавали коконите на града, когато отивали на баня. Мостчето е построено от иглолистен материал с перила. Разрушено е от наводнението през 1895 г. Водата завлича и стоящия по-долу мост „Кимера”, който е най-старият. Намирал се е на мястото, където днес водите на ВЕЦ „Асеница” се вливат в реката. „Черният мост” заменя „Кокона кюпрюсю”. Наричат го така, защото е засмолен, за да не гние. На негово място по-късно е изграден дървеният „Павлюв мост”, пригоден за колари и пешаци, но и него сполетява съдбата на всички предишни.

След някоя и друга година, за да не се повтаря тази трагедия, е изградена каменна стена. През 1898 г. някаква италианска компания построява и „Железния мост”. Наричат го така, защото от единия до другия му край са проточени железни релси, от двете страни железни перила и по-навътре от тях друга висока желязна ограда, която отделя пешеходците от платното. През 1978 г. върху старите устои на „Железния мост” е изграден сегашният стоманобетонен от бригадата на Ангел Трошанов.

Интересна е историята и на пешеходния мост. Строен през 1935 г., той е дело на Христо Драголов, тогавашен кмет на града. Първоначално бетонов, от гредови елементи, през 1940-1942 г. той е възстановен като стоманобетонов. През 1967 г. е ремонтиран, а после парапетите му са облицовани с мраморни плочи и мита бучарда.

Съвременен модерен мост е този, който днес населението нарича „централен” или „гърбавия”. Проектът му бил изготвен през 1941 г. Предвиждало се да бъде построен срещу площад „Тракия” (днес „Акад. Николай Хайтов”) с дължина 65 м и ширина 5,60 м за движение на товарни коли и два тротоара за пешеходци по 2 м всеки. На 20 юли 1942 г. започнали изкопите за направата на устоите му. Работело се усилено. А през юли 1944 г. асеновградчани пишат: „По всичко личи, че мостът, който се гради, ще бъде нещо великолепно. Той ще свързва площад „Тракия” с Пловдивското шосе и гарата. Тъкмо на място е избран строежът. Отдавна се чувствуваше неговата нужда. Кметът на града инж. Матеев реализира тази идея.” От площад „България” той води към центъра на града, което го прави най-оживения комуникационен възел на реката. Тротоарите му са постлани с римска мозайка, а отстрани е оформен с две оригинални бетонови вази, декорирани с метална пластика, напомняща за победата на цар Иван Асен ІІ.

Типичен стоманобетонов мост – строен по системата „Герберова греда”, е големият товарен мост, който свързва общинския пазар с началото на ул. „Александър Стамболийски”. Оформен е естетично, с каменна настилка. Белокаменните скулптури, посрещащи и изпращащи пътникопотока от запад на изток, са дело на скулптора Коста Ламбрев.

Естетичен и елегантен. Така бихме могли да наречем бетоновия пешеходен мост, разположен до „Напоителни системи”. Завършен е през 1984 г.

Шестият мост под асфалтовата база до животинския пазар наричаме още обходен. Той е построен през 1980 г. и е изключително перспективен и стратегически в икономическата и транспортната сфера на града.

Асеновградските мостове днес се вместват удачно в околната среда. И независимо от какъв ъгъл ще ги погледнем, те напомнят за вечния стремеж на асеновградчани да примирят двата бряга на една обща река.

 

Коментари (1 коментара)

 
Въведете кода от картинката
 
 
06
07 15:46
  От Станимаклия:
Реката се казва ЧАЯ не Асеница- неграмотници !!!

най-четени

Река Асеница и мостовете й между двете части на Асеновград
Още снимки:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14
реклама