Търсене  съкратено: | детайлно:
Абонирай се за
Бюлетин
Cледвай ни във
Facebook
RSS Feed Генератор
Избор на категории за RSS

времето 26.09.17

 
     
 
24°   24°   21.2°   23.7°
 
Асеновград   Пловдив   Пазарджик   Кърджали
 
начало     Музеи
Музеи

Исторически музей

4230 Асеновград
пл. „Акад. Николай Хайтов” № 1
тел.: 0331/6 22 50

Началото на музейното дело в Асеновград е поставено през 1926 г. с учредяването на археологическо дружество „Сварог”. То урежда своята историко-археологическа музейна сбирка в сградата на гимназия „Св. княз Борис І”, сега ПУ „Св. Патриарх Евтимий”. Новият музей отваря врати на 9 септември 1955 г.

През 1971 г. музеят се нанася в специално ремонтираните и адаптирани за целта зали в сградата на бившия Военен клуб в центъра на града, строена през 1898 г., където се намира и до днес.
През 2005 г. беше извършена реновация на музейната експозиция с акцент върху отделите „Археология”, „История XV – XIX век”, „Нова и най-нова история”. Понастоящем Историческият музей има четири отдела: „Археология”, „Етнография”, „История XV – XIX век” и „Нова и най-нова история”.

Работно време:
8.00-12.00 ч.
13.00-17.00 ч.
без почивен ден

Запрянка Кръстева, уредник на отдел "Археология"

Албена Борисова и Мария Семерджиева, 
уредници на отдел „Нова и най-нова история на България”
 
Училище „Св. Георги”

ул. „Св. Георги” № 15
тел.: 0331/6 46 14

Експозицията на Историческия музей, посветена на просветата и културата в Асеновград от края на XIX и началото на XX век е разположена в училището „Св. Георги“. То се намира до храм “Св. Георги“ в квартала Амбелино и е първата, строена по план училищна сграда в града непосредствено преди Освобождението.

След реставрацията си през 2000 г. тя представлява обширна сграда с две изложбени зали на първия етаж и четири големи помещения на втория.

В една от залите на втория етаж може да се види възстановка на училищна стая от епохата. В друга е направен опит да се пресъздаде атмосферата на книжарницата „Ганди“. В трета зала са представени обществено-културните дружества от края на XIX и началото на XX век: читалище, „Певческо дружество“, „Българска гражданска дружба“ и др. Църковната институция в и около града присъства с множество фотоси в четвърта зала.

Представянето на музейната експозиция е съобразено с принципа „музей – форум“. Музейната функция на пространството е дискретна и така то максимално се използва за съвременни обществени, образователни и културни дейности.
В изложбените зали се организират редовно авторски, тематични и други изложби.

Работно време:
8.00-12.00 ч.
13.00-17.00 ч.
Почивни дни: събота и неделя

Мина Христемова,
уредник на отдел „История на България 15 – 19 век”
 
Етнографска експозиция

ул. „Станимака” № 34
тел.: 0331/6 40 30

Етнографската експозиция на стария градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ век е открита през 1989 г. Тя е разгърната в къща, която е паметник на културата.
Сградата е строена в средата на ХІХ век. Била е собственост на заможно търговско семейство от гръцки произход, което е живяло в къщата до 1906 г., когато се е изселило в Гърция. След това за известно време е била използвана като училище.
Експозицията на стария градски бит отразява промените, които настъпват в живота на хората от Асеновград, някога Станимака, в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Работно време:
8.00-12.00 ч.
13.00-17.00 ч.
Събота: 9.00-14.00 ч.
Почивни дни: неделя и понеделник

Ганка Маринова,
уредник на отдел „Етнография”

Национален паметник на културата Асенова крепост

Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км южно от Асеновград. Разположена е на скалист връх над левия бряг на река Асеница, която затваря площ от около 15 дка и създава представа за един уникален архитектурен градеж. Крепостта е построена през ІХ век от византийците, за да охранява подстъпите към важния в тратегическо отношение Беломорски проход. Външната стена опасва южната страна на крепостта, а вътрешната отделя централната, най-укрепената част. Теренът и площта са наложили плътното застрояване и рационалното използване на всяка педя земя. Тук са разположени и болярският замък, двуетажният параклис, водохранилищата и други важни за живота на хората съоръжения, като отделните сгради се свързани с тесни, стръмни улици и пътечки. Изящен архитектурен паметник от ХІІ – ХІІІ век е кръстокуполната църква „Св. Богородица Петричка”, оцеляла до наши дни.

Най-ранните археологически находки датират от V – ІV в. преди Христа, когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.

Първи писмени сведения за нея намираме в устава на Бачковския манастир, където е наречена „укрепеното селище Петрич”. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ век, дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език, издълбан на камък десетина метра над външния крепостен вход, свидетелства за събитието: „В година 6739 (1231), индиктион 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българите и гърците, също и на други страни, постави Алекси севаста и иззида този град.”

В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а малко по-късно – през 1934 г., градът Станимака да приеме името Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания – разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта е църквата „Св. Богородица Петричка”. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи от ХІV век, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.

При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост.

Историята на крепостта и развитието на средновековното селище Станимака са тясно свързани. Съдбата им – подобна на епохата, е бурна и променлива. Владетелите им непрекъснато се сменят. За първи пък тази здраво укрепена крепост преминава към българската държава при цар Калоян през 1206 г. и оттогава при всички силни български царе тя е в пределите й. След битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ възстановява и разширява крепостните стени, издига нови постройки и подновява църквата. 

Вход за крепостта: 3 лв.

Палеонтологичен музей

Кв. „Баделема”
тел.: 0331/6 37 36

Музеят е съставна част на Националния природонаучен музей при БАН. Създаден е по инициатива на НПМ на основата на палеонтологичната сбирка, събирана в продължение на десетилетия от дългогодишния учител по биология в асеновградската гимназия Димитър Ковачев с помощта на негови ученици. По своя обем това е най-голямата в България колекция от неогенски гръбначни животни. Научната колекция от късномиоценски бозайници наброява в момента над 25 000 образци от повече от 40 вида.

Първият етаж на музейната експозиция е открит през 1995 г. Той представя еволюцията на хоботните животни. Особено атрактивен между всички експонати е почти  4,5-метровият скелет на древния динотериум (Deinotherium), намерен край с. Езерово. Динотериумът е представител на едни от най-големите за всички времена сухоземни бозайници. Обитавал е Родопите преди повече от 6 милиона години. Създадената през 1998-1999 г. експозиция на втория етаж на музея разкрива в своите 30 витрини т. нар. хипарионова фауна от меота на България и нейното разнообразие. Представа за древната природа от този период дават най-вече изкопаемите видове от находището при Хаджидимово от преди поне 8 милиона години.

Работно време:
10.00-17.00 ч.
без прекъсване
Събота: 10.00-16.00 ч.
Почивен ден: неделя

Димитър Ковачев,
уредник на музея