Търсене  съкратено: | детайлно:
Абонирай се за
Бюлетин
Cледвай ни във
Facebook
RSS Feed Генератор
Избор на категории за RSS

времето 21.11.17

 
     
 
    8.9°  
 
Асеновград   Пловдив   Пазарджик   Кърджали
 
начало     Населени места
Населени места

Асеновград

Разположен е на двата бряга на река Асеница (Чепеларска река). Южната част на града опира в северните крайни склонове на Чернатица и Добростанския масив. Отстои на 18 км югоизточно от Пловдив.
 
Първите заселници са вероятно траките. До днес още личат следите на тракийски и римски капища, плочи и др. Много са паметниците, които свидетелстват за живот преди няколко хилядолетия. За възникването на града през най-старо време е играло роля не само стратегическото местоположение, но и наличието на огромен планински район, равнина, река, гори, благоприятен климат, плодородна почва и др.

До 1934 г. неговото име е Станимака. Наименованието му идва от гръцката дума „стенимахос”, което значи укрепена теснина. Първият документ, в който се споменава старото име на Асеновград – Станимака, е  уставът на Бачковския манастир, написан от неговия основател грузинеца Григорий Бакуриани през 1083 г. В устава се споменава, че на манастира е подарена Асеновата крепост и разположеното в съседство с нея с. Станимака заедно с построените там две крепости.

За втори път името на Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191), който се води от германския император Фридрих Барбароса. Много исторически извори говорят, че прадедите ни, населявали земите на днешния Асеновград, водят люти битки с различни врагове – византийци, римляни и др. Градът играе важна роля във войните между България и Византия. Той е завладян от османците през 1371 г.

През 1703 и 1810 г. градът е опожаряван от кърджалиите, предвождани от жестокия Емин ага, които ограбват и опустошават града.

По време на подготовката на Априлското въстание в Станимака бил основан революционен комитет от Отон Иванов. За председател бил избран Павел Костов, а за членове Йордан Хаджигеоргиев, Райчо Хаджигеоргиев, Желю Тянев, свещеник Матей Тодоров, Никола Вълчев, хаджи Димитър Стоилов и Тодор Райчев, които се заклели, че са готови да дадат живота си за делото на Отечеството.

След разбиването на ордите на Сюлейман паша през Руско-турската освободителна война на 18 януари 1878 г. в Станимака влизат войските на Трета гвардейска финландска дивизия под командването на генерал Виктор Десидерович Дандевил, посрещнати от населението с биене на камбаните. Хората поднесли хляб и сол на прославения генерал, който, яздейки на бял кон, взел залък хляб и благословил бъдещето на станимаклии.Днес на това място има поставен скромен паметник в знак на признателност и благодарност към Русия и онези, които са дали живота си за освобождението на България. Тук всяка година на 3 март се провежда възпоменателен митинг.

След Освобождението настъпват промени в поминъка на населението. Дотогава хората се препитавали от лозарство, винарство, добив на ракия, с която развиват широка търговия, и дърводобив. На мястото на малките и съвсем примитивни работилнички се появяват големи складове за обработка на тютюн. Бурно се развива винарството с производството на прочутото маврудово вино, бубарството – през 1892 г. е открита копринената фабрика „Свила”, построени са много мелници, маслобойна, развива се занаятчийството. В града се провежда голям пазар, а всяка година през септември и есенен панаир, посещаван от цяла Южна България.

След 9 септември 1944 г. започва бързо изграждане на нови заводи и разширение и модернизация на съществуващите. Завод „Руен” е сред първите представители на машиностроенето у нас. Силно е застъпена химическата, хранително-вкусовата и леката промишленост. Създават се добри предпоставки за развитието на растениевъдството и животновъдството.

Градът се благоустроява с бързи темпове. Изграден е модерен център. Асфалтирани са всички улици, осигурено е електроснабдяване и водоснабдяване на всички граждани. Добре е осигурен транспортът в града и селата.    


Квартал Долни Воден

Намира се северозападно от Асеновград, в подножието на северните склонове на Родопите. В околностите му са намерени останки, които свидетелстват, че тук са живели хора от ранните периоди от развитието на човечеството. До 1897 г. селището е било населено само с мюсюлманско население. Първите преселници християни са от с. Яврово. В квартала действат два религиозни храма – църква и джамия. Интерес за посетителите представляват вековните чинари в центъра на квартала и в местността Чинара. Всяка година в края на юни в тази местност се извършва традиционна молитва за дъжд и берекет и се раздава курбан за здраве. Под вековните чинари в центъра на квартала е построен паметник на загиналите за свободата на отечеството.
 
Квартал Горни Воден

Намира се на запад от Асеновград. Той е едно от най-старите селища в Пловдивска област, възникнало още през трако-римската епоха. През хилядолетната си история то е преживяло много катаклизми, променяло е местоположението и етническия си състав. Тук имал замък Григорий Бакуриани, главнокомандващ войските на Византийската империя в Европа, построил Бачковския манастир. Освен крепостта „Воден”, изградена през V в., забележителност в историческо, архитектурно и художествено отношение е близкият манастир „Свети Кирик”. В петата седмица на Великия пост в петък вечерта в църквата „Св. Богородица Успение” в квартала се отслужва акатист към Пресвета Богородица и на следващия ден е празникът „Златна ябълка”. Той се тачи предимно от жени, които не са могли да заченат и да родят деца. Като махала на квартала преди около 400 години възниква Долни Воден. През 1986 г. Горни Воден е присъединен като квартал към Асеновград.

(Из книгата „Воден през вековете” от Никола Филипов.)
 
Село Бачково

Селото е разположено сред красивите планински скатове на Северните Родопи, на 370 м надморска височина, край живописната река Асеница, на 23 км югоизточно от Пловдив и на 8 км от Асеновград. Църквата „Св. Атанасий” е построена през 1848 г. Тук се намира вторият по големина манастир в страната –   Бачковският, който през вековете е отстоявал българщината и е бил средище на културния разцвет. В църквата “Св. Богородица” в манастира се пази Чудотворната икона на Божията майка. Всяка година на втория ден на Великден тя се изнася до местността Клувията, където се отслужва молебен. В ранния следобед иконата се връща обратно в църквата на манастира. През селото минава най-късият път (около 220 км) от Южна България до Беломорието.

Село Бор

Бор е китно и красиво село, намиращо се на 42 км от Асеновград и на 1200 м надморска височина в района на Родопите. По предание селото датира от 1400 година. Първите преселници са били скотовъдци. Село Бор е електрифицирано и водоснабдено през 1967 година. Голямото предимство на този район е уникалната красива природа, която дава възможност за развитие на селски и ловен туризъм.
 
Село Боянци

Боянци се намира на седем километра от Асеновград и е второто по брой на население село в община Асеновград. На 15 август се организира ежегоден събор и се чества християнският празник „Успение на Света Богородица”. В селото има две църкви – „Св. Атанасий” и „Св. Богородица”. Смята се, че аязмото до храма „Св. Богородица” е лековито.
 
Село Врата и село Сини връх

Врата се намира на 32 км от Асеновград, а Сини връх на 35 км. Кметството на Врата обслужва и двете села. Тук са построени туристически комплекси с 30-40 легла, където на гостите се предлагат ястия от родопската кухня. В близост се намира известният скален масив Белинташ, който е защитен природен обект и има научна, културна и естетическа стойност. Местността обхваща интересни скални образувания, пещери, извори и вековни гори. Местната флора и фауна е богата, разнообразна и интересна.

Село Горнослав

Намира се в полите на Източните Родопи, на 13 км югоизточно от Асеновград.
Надморската му височина е 554 м. През землището на селото преминават две малки реки – Сушица и Луда Яна. На река Сушица има язовир (изграден през 1969 г.), който носи същото име. Древната история на Горнослав се обуславя от специфичното географско и стратегическо място на региона – близостта му до култовото енеолитно светилище в местността Лопките от V – ІV в. преди Христа (на 5 км), пътя до древното тракийско светилище „Белинташ” на бесите от ІV – І в. преди Христа (на 15 км), и християнското светилище „Кръстова гора” (Родопската Света гора) от ХІІ – ХІV в. след Христа (на 10,077 км). В миналото селото е имало различни имена: Малък Арнауткьой, Горно Арбанаси, а от 1934 г. е преименувано в Горнослав. В местността Палихор през 1962 г. е открито т.нар. „Горнославско златно съкровище” с множество монети от династията на Алексий Комнин. Съкровището е изложено в Пловдивския археологически музей, част от него се намира и в Националния исторически музей. Църквата „Св. Атанасий“ е възстановена през 1848 г., след като хора от селото занасят прошение до султан Абдул Меджит в Цариград.

Село Долнослав

Намира се в подножието на Средните Родопи, на 13 км източно от Асеновград. Образуването на селището е станало около 1740 – 1750 г. В Долнослав има две черкви – „Св. Петър и Павел” и „Св. Пантелеймон”, и шест параклиса. В района на двете черкви се намират двадесет чинара, единият от които е на над 800 години. В местността Лепките е имало праисторическо селище. През центъра на селото преминава река Луда Яна. Ежегодно в началото на август се провежда традиционният християнски празник на селото, възникнал от древни времена – „Св. Пантелей”.
     
Село Добростан

Разположено е в южната част на Добростанския масив, част от Преспанския дял на най-североизточната част на Западните Родопи. Намира се на 1200 м надморска височина. На североизток от него се издига върхът Долни пазлак (1258 м), а на югоизток – Св. Спас (1390 м). В околностите на селото има множество карстови пещери, някои от тях са с внушителни размери. Склоновете около селото, както и въздушните течения, създават подходящи условия за развитие на парапланеризма. В землището на селото е резерватът “Червената стена”, в който има 645 вида висши растения и 96 ендемични и реликтни видове. Установени са 63 вида птици, 17 вида от които са включени в “Червената книга на България”, а от бозайниците се срещат мечка, дива коза, благороден елен и др. Селото и намиращата се на 5 км хижа “Марциганица” са изходен пункт на туристическите маршрути за Кръстова гора, Белинташ, с. Бачково и др.

Село Жълт камък

 Жълт камък е малко балканско село, разположено в Югоизточните Родопи, на 45 км от Асеновград. Надморската му височина е 900 метра. В землището му има около 12 хил. декара гори и богато разнообразие от скални масиви. Зимата е кратка, а лятото прохладно. Населението се препитава от тютюнопроизводство. Напоследък се отглеждат и ягоди, които виреят много добре при тези условия. В селото има изградена джамия.

Село Златовръх

Намира се на 12 км източно от Асеновград, по левия бряг на река Сушица, на 1 км южно от шосето Асеновград – Първомай. До 1925 г. селото носи името Арапово, а до 1934 г. се е наричало Св. Неделя. През 1934 г. е преименувано на Златовръх. Името е свързано с легендата, че на възвишението Хисарлъка, намиращо се на 1 км северно от селото, е заровено златното съкровище, пренесено от Еней от Троя, когато градът пада опожарен и разграбен. Еней заедно с шепа оцелели троянци съхраняват златната мисирка с 16 яйца и потеглят на север. За това споменава и Омир в произведенията си.

Само на километър от село Златовръх  се намира Араповският манастир „Света Неделя”. Той е забележителен културен паметник на България. Най-напред е възникнал през 1856 г. като монашеско общежитие, а е завършен като комплекс от сгради през 1859 г. 3а изграждането му голяма помощ е оказал йеромонах Софроний от мулдавската обител „Св. Петка” и неговият ясакчия Али ага.Участие са взели също и жителите на околните села. Араповският манастир е посещаван от дякона на свободата Васил Левски. Бил е опожарен през 1848 г., после през 1878 г. и пак възстановен. Първият игумен на манастира е бил йеромонах Гервасий Левкийски. В двора на манастира се намира храмът „Св. Неделя”. В близост до него е построена кулата на Ангел войвода. Непосредствено до манастира се намира и аязмо с чудодейна вода, от която много хора са намерили изцеление.

Всяка година на 7 юли на територията на манастира се провежда църковен събор.

Село Избегли

Разположено е на 12 км източно от Асеновград в посока Първомай и на 2 км от Араповския манастир „Св. Неделя”, на източния бряг на река Сушица. Селото е основано през 1690 г. от бегълци от Хасково и околните села и затова носи името Избегли. Надморската му  височина е 192 м. Разрушената по време на Чирпанското земетресение в 1928 г. църква „Св. Троица” е възстановена през 1931 г. През 1933 г. е построен уникален за времето си воден сифон за оризищата. И до днес този сифон работи по същия начин. През 1971 година е изграден язовир „Избегли” с вместимост 600 000 куб. м вода върху 150 дка площ. Друга забележителност на селото е пещерата Фидяфкината дупка (Самодивската пещера). Има поверие, че на лятното слънцестоене (Еньовден) самодивите играят своите танци около пещерата. На 1 км югоизточно от селото е построен параклис „Св. Дух”, който се намира сред  горичка от американски дъб. В чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава в центъра на селото е построен паметник, на който са записани имената на 61 избеглийци, загинали в Балканската, Междусъюзническата и двете световни войни.

Село Козаново

Намира се в полите на Източните Родопи, на 8 км източно от Асеновград по пътя за гр. Първомай. Надморската му височина е 200 м, климатът е умерен. На север се простира Тракийската низина, на юг има просторни дъбови гори. На 1,5 км източно се намира Араповският манастир манастир „Св. Неделя”. От кога точно съществува село Козаново не е известно, но хората, населявали тукашните земи, са били траки, славяни и българи. Името на селото идва от един стар поминък на козановци – козевъдството. Природата му е разнообразна – гори, води, полета, извори, рекички, овощни и лозови насаждения и зеленина. Селото е християнско. Преди повече от 120 години е изградена църквата „Св. Атанасий”, има и четири параклиса. В центъра на селото е издигнат паметник в почит на загиналите във войните 42-ма козановци.

Село Конуш

Конуш отстои на 30 км югоизточно от Пловдив и на 17 км североизточно от  Асеновград и е разположено в красива котловина на Западна Тракия. Селото е полско.

Край селото са открити няколко тракийски могили. Археологическите разкопки потвърждават, че в Конушко е кипял активен живот. Намерени са останки от неолита – глинени съдини, каменни брадвички, мраморни идолчета. За освещаването на храма „Св. Атанасий” през 1857 г. Бачковският манастир проводил делегация. Камбаната тежала 400 кг и била отлята в Пловдив. Състоял се водосвет. Новата църковна утвар, забележителните олтарни икони, закупени от Истанбул, изпълвали с възхита и трепет миряните. Непосредствено до селото е разположен язовир „Конуш” с площ 37,68 хa. На юг и запад е заобиколен от земеделски земи. През различните периоди на годината в язовир „Конуш” са установени 114 вида птици, от които 21 вида са включени в „Червената книга на България” (1985). От срещащите се видове 42 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 3 вида, а като застрашени в Европа – 9 вида. Язовирът е с международно значение заради малкия корморан, който се среща тук по време на миграция и през зимата. Отделни двойки малки корморани се задържат тук до късно през пролетта, поради което е твърде вероятно те да останат да гнездят, ако не бъдат безпокоени и преследвани. Други два световно застрашени вида също се срещат в язовира – белооката потапница (по време на миграция) и къдроглавият пеликан (през зимата). Тук се намира една от най-големите в страната колонии на нощна чапла и малка бяла чапла. Язовир „Конуш” е едно от важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези два вида. Тук се концентрира и една от най-значимите зимуващи популации на късокрилия кюкавец, а също и представителни популации на голямата бяла чапла и патицата клопач (през зимата). Язовирът е включен в „Натура 2000”.

Село Косово

Намира се на 31 км югозападно от Асеновград. От дълбока древност китното родопско село Косово стои сгушено в две долчинки на Радюва планина. От нейните върхове се стичат две пълноводни рекички. На двата стъпаловидни хребета са накацали едноетажни и двуетажни къщи в типична родопска архитектура. Косово е единственото село в Родопите, което не е позволило да бъде осквернена неговата духовна и национална принадлежност. Като потвърждениее на това отколе му е приписано името Шейтанкьой (Дяволско село). Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е построена през 1851 г. от известния уста Георги Хаджийски, строител на Етнографския музей в Пловдив, Музея на Възраждането, църквите в Павелско и Хвойна. В центъра на храма има мраморен камък, за който се вярва, че лекува болести. От 100 къщи 60 са обявени за паметници на културата. Внушителна е и сградата на училището, строена през 1882 г.

Село Леново

Разположено е по североизточните склонове на Родопите, на 24 км на изток от Асеновград. Основано е през 1722 г. От Централните Родопи тук са се заселили много фамилии, предимно от селата Петково и Момчиловци и няколко от село Манастир. До 1905 г. селото се е наричало Китенлък, а след това е преименувано на Леново, тъй като тук се е сеел много лен. На изток чрез дълга 4 км и широка 3 км ивица гора, започваща от Джераме дере и достигаща до местността Аязмото, селото се свързва с Новаковския балкан. В подножието на гората тече река Мечка, а на брега й се намира
параклисът „Св. Богородица”. На това свято място всяка година на 8 септември с курбани и всенародно веселие се почита празникът на селото. 

Село Лясково

Намира се в северните склонове на Родопите, на около 800 м надморска височина, на 9 км югозападно от Асеновград. Шосето минава покрай историческата Асенова крепост. На север от селото се открива прекрасна гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Предполага се, че Лясково е възникнало на мястото на древно селище. Около 1498 г., по време на потурчването на българите, около 26 семейства от днешното девинско Лясково не пожелали да приемат мохамеданската религия и потеглили на североизток из родопските дебри да търсят ново убежище. Сегашното землище на Лясково било част от имотите на Бачковския  манастир, който дал разрешение и благословията си тези преселници да построят тук своите къщи и да заживеят спокойно, далеч от очите на поробителите. С установяването си на това място те нарекли местностите с имената на местностите на родното им село, изградили параклиси на същите светии. Днес Лясково се посещава редовно от туристи от страната и чужбина.

Село Мостово

Разположено е в подножието на Родопите. Над селото, на около 3 км се намира прочутият манастир „Кръстова гора”, който ежедневно се посещава от стотици туристи от цяла България. На около два часа път от Мостово се намира древното римско светилище „Караджов камък”, което се слави със старинни изображения. През селото преминава река Сушица, която извира под Караджов камък. През годините реката си е направила пещера, през която минава и се влива в село Югово. Тази пещера по-късно се използва за естествен мост на пътя, който свързва Асеновград с Мостово. Оттам идва и старото име на селото – Еркюприя. На изток от Мостово се намира известното светилище „Белинташ”.

Село Мулдава
                                
Намира се в подножието на Родопите, на 6-7 км източно от Асеновград. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави селото и околностите подходящи за туризъм. Особено атрактивен е маршрутът до манастира „Св. Петка“. Предание сочи, че той е основан по време на Второто българско царство, най-вероятно през XIV век. Разположен е в дела Добростан на Западните Родопи, на около 2,5 км югозападно от с. Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. Неколкократно е разрушаван и възстановяван. Манастирската църква (1979 г.) е изографисана през 1984 г. от тетевенски майстори. Манастирът е книжовно светилище през Възраждането. Свързан е с националноосвободителните войни и е посещаван от Васил Левски, чието скривалище е запазено. В близост до селото се намира ловно-стрелковият комплекс „40-те извора” край язовир „40-те извора”. В селото действат два храма – църква и джамия. Гергьовден се чества като празник на селото, на който се устройват традиционни народни борби между стотици младежи от цяла България. Ежегодно в местната дъбова гора се извършва традиционен молебен за дъжд.

Село Нареченски бани

Кметство Нареченски бани се състои от три населени места: с. Нареченски бани, кв. Наречен и с. Косово. Нареченски бани е национален курорт, разположен върху планинските хребети на родопския масив покрай река Асеница. Намира се на централния път Пловдив – Смолян на 45 км от Пловдив и 25 км от общинския център Асеновград. Надморската му височина е 620 м, преобладават дървесните видове зимен дъб, благун, габър, бук, черен бор и др. Курортът съществува официално от 1 юли 1891 г., когато е открита първата баня. Причината за създаването му са няколкото минерални извора с изключително лековита вода. През изминалите години той постоянно се е изменял и благоустроявал. Тук се лекуват заболявания на нервната система: невралгия, невроза, неврастения, хипертония, захарен диабет, заболявания на щитовидната жлеза и др.

Село Новаково

Намира се 22 км югоизточно от Асеновград, 42 км югоизточно от Пловдив и 63 км от Кърджали. Разположено е в северното подножие на Преспанския дял в Западните Родопи, на 470 м надморска височина. Намира се на главното шосе Пловдив – Кърджали. През селото тече Селска река, приток на река Мечка. Новаково има богато историческо минало. Преданията гласят, че селото съществува още като славянско селище. Най-напред то се е казвало Кючук Стамбол – Невесел, което значи Малък Цариград. По време на османското владичество било опожарено, след което е заселено наново и получило названието Новаково. Родно място на Ангел Войвода. През 1871 г. Васил Левски основава в Новаково таен революционен комитет. Апостола е разчитал най-много в своята революционна мисия на поп Ангел Чолаков. Борбеният свещеник е участвал в подготовката на Априлското въстание. По-късно със своята сабя и сребърен кръст освещава историческия акт на Съединението през 1885 г. В центъра на селото има построен негов паметник и паметник на загиналите в антифашистката борба и в отечествената война. Храмът „Възнесение Господне”, построен през 1876 г., е паметник на културата, а досега са реставрирани 17 параклиса. На 10 км от Новаково се намира хижа „Сини връх” на 1050 м надморска височина. В близост до нея по билото на планината е местността Дълга поляна, от която като на длан се вижда Тракийското поле. Местността предлага добри условия за спорт и туризъм.

Село Нови извор

Намира се на 18 км на изток от Асеновград, надморската му височина е 313 м. Известно е с най-големия лозов масив от мавруд. Край близкия язовир има хотел с тенис корт, басейн и мотокрос писта. 

Село Орешец

Намира в централната част на Северните Родопи и отстои на 40 км от Пловдив и на 23 км от Асеновград. Първите документални исторически данни за съществуването на селото датират от 1576 г. Орешец се намира на кръстопът, свързващ селата Мостово (откъдето се минава за Белинташ и Кръстова гора) и Добростан (пътят за хижа „Марциганица” и Бачковския манастир). В селото е запазена църквата „Св. Никола”, а се помнят още 10 параклиса и църкви. Със своята девствена и чудно красива природа и дивечово богатство Орешец е подходящ за екологичен, селски и ловен туризъм.

Село Патриарх Евтимиево

Намира се на 30 км югоизточно от Пловдив и на 18 км от Асеновград. През селото минава пътят Асеновград – Първомай. Старото му име е Пранга. То е основано около 1743 г. В чест на 1300-годишнината на българската държава в парка в центъра на селото е изградена чешма, наречена „Гергана”. Старата обществена баня е реконструирана и превърната  в музей, чията сбирка отразява историята и поминъка на селото. В центъра му се намира църквата „Св. св. Константин и Елена“,   построена през 1857 г. и обявена за паметник на културата. Празникът на Патриарх Евтимиево се отбелязва всяка първа събота от месец юни.
 
Село Стоево

Намира се на 13 км от Асеновград в югозападна посока. Надморската височина е 283 м.
През селото преминава река Луда Яна, а река Сушица е граница със землището на с. Златовръх. В землището на Стоево са изградени 5 водоема, които до скоро са използвани основно за напояване, но през последните години се зарибяват. По предания от местни жители селото е създадено около 1700 г. До 1934 г. то носи името Дурат нова махала, което произлиза от турското „дур”, в превод „стой”. Църквата е построена през 1941 г., а джамията през 2005 г. Интерес представляват двете тракийски могили, които за съжаление са почти унищожени от иманяри.

Село Тополово

Разположено е в северното подножие на Родопа планина. Намира се на 18 км югоизточно от Асеновград, на пътя Асеновград – Кърджали. Средното надморско равнище е 500 м. През селото минава река Тополовска с дължина 31 км, излизаща от Тополовския проход, приток на река Мечка. Над Тополово се издигат върховете Сини връх, висок 1537 м, Шилнестия камен, Инкая и Драганица. Техните била, хълмове и хребети са обрасли с гъсти широколистни, предимно дъбови и букови гори, прошарени с млади иглолистни дървета. В официалните документи селото се среща под името Тахталъ, турска дума, произхожда от „тахта, т.е място, където се секат пари. В околностите на Тополово са намерени множество сечива на труда, кюпове и амфори, много златни монети от 2 и 3 в. преди Христа, както и византийски оловен печат от X - XI в. В селото има построени 17 параклиса, две църкви и една джамия. През 2006 г. в центъра на Тополово бе открит комплекс „Тянков” с фитнес зала, басейн, аптека, банка и телевизионен канал „Тянков ТВ”.

Село Три могили

Разположено е дълбоко в Родопа планина и отстои на 45 км от Асеновград. Надморската му височина е около 1000 м. Природата е прекрасна – чист въздух и студена вода. Все още в и около селото са запазени девствени природни забележителности: реки, гори и скали, където човешкият фактор не е нанесъл някакви щети. В реките има чиста балканска риба, а в горите всякакъв вид дивеч.

Село Узуново

Разположено е в китна котловина между с. Жълт камък и хижа „Сини връх” и се намира на 45 км югоизточно от Асеновград. Надморската му височина е 1000 м. От 1995 г. не се обслужва от автобусен транспорт. Началното училище е закрито през 1965 г.

Село Червен

Намира се по пътя за Кърджали на 10 км източно от Асеновград. Шосето разделя селото на две почти равни части. Югозападната му половина се възкачва по полите на Средните Родопи, а североизточната му част опира до Тракийската равнина. Надморската му височина е 411 м и е благоприятна за развитието на всички земеделски култури. Червен е селище с хилядолетна история. Доказателство за това е уставът на Бачковския манастир, съставен в 1083 г. от неговия основател и ктитор грузинеца Григорий Бакуриян. В този устав е казано какви имоти получава манастирът от основателя си и кои населени места влизат в района му. Там е споменато и с. Цървен (старото наименование на селото). Името му е свързано с глинестата червена почва, намираща се на много места в землището на Червен. В миналото тя се е използвала за строителен материал за производството на тухли и керемиди. През 1955 г. лозовите масиви на селото достигат 5000 дка. Сортовете са предимно Памид,    а по-късно се засаждат Мерло и Каберне. През 1885 година с дарителски средства се построява храмът „Св. Илия” в централната част на селото. Червен е добра туристическа дестинация. Съвсем близо се намират исторически, култови и културни паметници. През последните години добре се развиват ресторантьорството и хотелиерството.